ЯНИ ХАДЖИЯНЕВ-КАЛИАКРЕНСКИ - ВДРО - ВЪТРЕШНА ДОБРУДЖАНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

ТЪРСЕНЕ
Отиване към съдържанието

Главно меню:

ЯНИ ХАДЖИЯНЕВ-КАЛИАКРЕНСКИ

ВДРО > ДЕЙЦИ

Редактор е и на вестниците "Единство", "Добруджански глас", на списанията "Поле", "Златна Добруджа". Пише разкази, които публикува във вестника. Автор е и на книгите " Смехът на Добруджа", "Суша", "Добруджанци", които издава в Добрич. Подписва се с псевдонима Калиакренски.
Арестуван е многократно от румънската полиция. Вестникът също е бил спиран от цензурата. През 1938 г. при ареста му, румънците се опитват да узнаят от къде се вземат средствата за издръжка на вестника и за отваряне на български училища. Заедно с Яни Хаджиянев са арестувани и двама души от Силистра - обвинени в шпионаж. Откарани са с лодка през Дунава. Качват ги на влак със затъмнени прозорци и пътуват до Букурещ. Арестуваните не знаят къде се намират. Яни помолва един от пазачите за някои покупки. От лентата, с която са превързани поръчаните неща разбират, че са в Букурещ. След това ги откарват в Кюстендженския затвор. На гарата,чрез келнер той успява да изпрати бележка до Христо Енчев от Балчик. След 22 дни близките му най-после узнават къде е. Съпругата му и Любен Станчев отиват в гр. Кюстенджа. Съди го военен съд. Делото се отлага и го откарват в гр. Чернауц. Тук е осъден на 3 години затвор. Присъдата е обжалвана и касационният съд я намалява на две години.Преместват го в гр. Галац. След 2 години излиза от затвора. Другарите му от Силистра не са освободени. Осъдени са на по 18 години.
По време на съдебния процес той се защищава почти сам, въпреки, че има 4 адвокати ангажирани за процеса.
След излизането му от затвора българите от Галац дават банкет в негова чест. При арестуването му, Дора Габе се намира в Париж на конгрес на писателите и протестира срещу неговото задържане без присъда и иска да бъде насрочено дело.
Яни Хаджиянев се завръща в Добрич и продължава редакторската си дейност във вестника. П
редполага се, че е бил ръководител на легиона "Стефан Караджа". Между 1940 - 1944 г. ръководи и театрална трупа. Основател е на Народния университет, действащ в Добрич през румънското робство. През 1941 г. е приет за член на Съюза на българските писатели.
Изчезва безследно през септември 1944 г.

<  >

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню