(1913 г. - 1918 г.) - ВДРО - ВЪТРЕШНА ДОБРУДЖАНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

ТЪРСЕНЕ
Отиване към съдържанието

Главно меню:

(1913 г. - 1918 г.)

ДОБРУДЖА

В края на 1912 г. Кралство Румъния предявява претенции към Южна Добруджа, искайки компенсации по причина бързите победи на България в Източна Тракия през есента на същата година. Крал Карол настоява за териториални компенсации поради страх от нарастващите се територии на България. На 29 април 1913 г. на конференция в Санкт-Петербург се правят корекции на българо-румънската граница, като България дава на Румъния гр. Силистра. Отхвърлени са останалите териториални претенции на Румъния. Вследствие на започналата Междусъюзническа война между България от една страна и Гърция и Сърбия от друга, на 27 юни 1913 г. румънската армия нахлува в незащитената Северна България и достига София. България е принудена да подпише на 28 юли 1913 г. Букурещкия мирен договор, с който загубваме Южна Добруджа. На 24 август 1915 г. Васил Радославов, министър на външните работи, подписва тайно споразумение с немския посланик Михаелес. Според този документ, ако Румъния нападне България, Турция или друг съюзник, Германия е съгласна България да си върне загубените земи по Букурещкия мирен договор от 1913 г. и да се направи частична ревизия на Берлинския договор за териториите, владени от Румъния (да присъедини една допълнителна ивица от Северна Добруджа).
На 1 септември 1916 г. след като Румъния напада Австро-Унгария (съюзник на България), 3-та българска армия, под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев, настъпва в Добруджа. Освободени са Балчик, Добрич, Тутракан, Силистра, Мангалия, Кюстенджа, Бабадаг, Тулча, Черна вода, Хърсово. Освобождението на Южна Добруджа през 1916 год. заварва областта разграбена и опустошена. При отстъплението си румънската армия организира специални команди по
грабежи и палене на българските села.
На 3 януари 1917 г. при Мачин е постигната важна победа, след която 1-ва конна дивизия, начело с генерал-майор Иван Колев, напълно изхвърля разгромените руски и румънски части зад Дунав. С това се слага край на румънското управление на Добруджа.
На 1 март 1917 г. в Буфтея е подписан предварителен мирен договор. Румъния се отказва от цяла Добруджа в полза на Централните сили (член 1). Съюзниците успяват да постигнат компромис помежду си и на 7 май 1917 г. е сключен Букурещкият договор, съгласно който Южна Добруджа е върната на България с поравка на границата на север, както е според секретната българо-румънска спогодба. Северна Добруджа по искане на Турция е предадена под съвместно управление (кондоминиум) на Централните сили.                        
България не е съгласна с разпокъсването на Добруджа и изисква цялата територия да бъде включена в нейните предели. На 25 септември 1918 г. е подписан Берлински протокол между България, Германия, Австро-Унгарияи Турция за предаване във владение на България на цяла Северна Добруджа, която от своя страна връща на Турция левия бряг Марица.
ТАКА ЦЯЛА ДОБРУДЖА С ПЛОЩ 20600 КВ. КМ (БЕЗ ДЕЛТАТА НА ДУНАВ - 2700 КВ. КМ. ЗА ПРЪВ И ПОСЛЕДЕН ПЪТ В ИСТОРИЯТА НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Е В ПРЕДЕЛИТЕ НА РОДИНАТА СИ.
На 29 септември 1918 г. започва тъжната история на Добруджа. На тази дата Андрей Ляпчев подписва с Антантата споразумение, което се явява като капитулация на България. Въпросът за Добруджа не е включен в Солунското споразумение, но още в края на ноември цяла Добруджа е върната обратно на Румъния.


 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню