(1918 г. - 1940 г.) - ВДРО - ВЪТРЕШНА ДОБРУДЖАНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

ТЪРСЕНЕ
Отиване към съдържанието

Главно меню:

(1918 г. - 1940 г.)

ДОБРУДЖА

От началото на септември 1918 г. започва постепенното завладяване и настаняване на румънската армия в Южна Добруджа. Извършват се арести на видни хора. Издадено е нареждане за мобилизиране на наборите 1900-16 г.включително. Реквизират се без заплащане каруци и коне за превозване на войници за Букурещ, където мобилизираните трябва да носят гаранционна служба 15 дни. Неявилите се са заплашени с военен съд.
Започва усилена политика за обезбългаряване на  Южна Добруджа. След 13 януари
1919 г. румънските власти закриват българските училища посред учебната година, имотите им се изземват. Провежда се системна политика на културно-просветна асимилация. Забранява се на населението да чете и пише на български език. Откриват се начални  училища, в които се преподава само на румънски език.
Формално е признато правото на български вестници, но фактически те са забранени.
Затруднения имат и църковните служители. Българските свещеници са принудени да преминават на служба към Румънската православна църква.
Извършват се издевателства над беззащитни жители, като не са пощадени нито 70-80 годишни старци, нито 12-15 годишни момичета и момчета и "всичко бе подхвърлено на терзания и мъки, унижения и оскърбления от влашките  полицаи и военни".
Започва се колонизиране на Южна Добруджа с куцовласи и цинцари, докарани от Трансилвания, Банат, Влашко и Македония, които под покровителството на румънските власти се отдават на грабеж и безчинства над българите. Практика става ограбването от колонистите на реколтата на местните жители. Нивите на куцовласите работят българите и турците, а приходите прибират те.
Разраства се разбойничеството. Нападано и обирано е главно селското население без разлика на вяра и народност.
Животът става несигурен. Всеки куцовлах може при среща с българин да го пребие до смърт, без да има последствия за това. Ако българин закъснне вечерно време, обвиняват го, че се е срещал с комити от Стара България.
Добруджа се превръща в "страна на плача, на мъките и изтезанията".  Издевателствата принуждават много  хора да напускат родните си места и да търсят спасение в България.
На хартия Румъния подписва Договора за малцинствата, имащ за цел гарантиране правата на малцинствата населяващи територията на страната, но румънските държавници провеждат последователна асимилационна политика. За периода 1919 - 1939 г. в Секретариата на ОН (главно в Секцията за малцинствата) срещу тази политика има най-много петиции-оплаквания. Общият брой на документите е 81 и 68 от тях засягат българското малцинство. Въпреки многобройните нарушения на Договора, нито една страна-членка на ОН не предлага санкции, въпреки че българското население е обявено за румънско, в нарушение с международните норми. В тези години българо-румънските отношения се определят от добруджанския въпрос. В резултат на политиката на България са открити български училища в Букурещ, Галац, Кюстенджа, Добрич и Силистра, както и няколко църкви. Междувременно Румъния настоява за признаване на правата на власите в България. Според румънската статистика власите в България наброяват над 330 000 души, докато направено преброяване сочи едва 73 746.
През 1933 г. крал Карол II привлича на власт създадената две години по рано фашистка организация „Гарда де фер” („Желязната гвардия”). Стратегическата цел на Легиона била създаването на Православна държава, затова следва политика за етническо прочистване на Добруджа и  утвърждаване на територията като румънска.
Великобритания, Франция и САЩ се стремят да създадат един неутрален по отношение на Германия и СССР балкански блок, към който евентуално да бъде привлечена и България. С оглед на това тяхната дипломация се опитва да убеди румънските власти да решат висящите въпроси с България. В резултат на отказа да преосмисли позицията си, Румъния се оказва в международна изолация, което я принуждава към 1940 г. да започне преговори с България. Огромен натиск върху Румъния оказват СССР и Унгария. На 26 юни 1940 г. на румънския пълномощен министър в Москва е връчена нота за опразване на Бесарабия и северната част на Буковина в срок от 24 часа. След два дни Съветският съюз пристъпва към завземане на посочените области и за 4 дни Червената армия установява новата граница. Това предизвиква реакция на Унгария. През юни 1940 г. е проведена мобилизация и съсредоточаване на унгарската армия на румънската граница. За да може да се противопостави на унгарските и съветски домогвания, Румъния е принудена да реши въпроса с Добруджа и да освободи военните си части от този район. На 7 юли членове на българското правителство се обръщат с писмо до Хитлер, като изтъкват колко важно е за германската политика на изток България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия. Като краен резултат от натиска, Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа е върната на България.
Според Крайовската спогодба се предвижда и обмяна на населението: румънското малцинство е принудено да напусне Южна Добруджа, а българското — Северна Добруджа.
Комисии от двете страни правят описи на имотното състояние на българите и оценка на недвижимата собственост, имуществата и полските имоти на всяко изселващо се семейство, за да бъдат заменени с подобни на тях в България.
Румънските власти нареждат всяко домакинство да си измаже жилището и оправи дворовете. Това се прави  за хората, които ще дойдат на техните места от Южна България.
В същото време румънските колонисти прибират реколтатата на своите и на нивите на местните жители. Освен цялото си движимо имущество, с изтеглянето си те отнасят изкъртени врати, прозорци от къщите в които са живеели, инвентар от общинските и селски държавни учреждения. Посягат дори и на църковните храмове.
Към момента на анексирането на територията към Румъния през 1913 г., от 286 000 жители едва 10 000 са били румънци. До 1940 г., кампанията за колонизиране на района увеличава броя на румънците и арумъните до 110 000.
Това накратко е тъжната история на Добруджа. История, която не трябва да се забравя от никого.

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню