СТЕФАН СИМЕОНОВ - ВДРО - ВЪТРЕШНА ДОБРУДЖАНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ

ТЪРСЕНЕ
Отиване към съдържанието

Главно меню:

СТЕФАН СИМЕОНОВ

ВДРО > ДЕЙЦИ

Стефан Маринов Симеонов е роден през 1899 г. в гр. Силистра, в семейството на Ефросина и Марин Симеонови. Те имат още трима сина и една дъщеря. Стефан е най-малкият брат. Родителите му са бедни, но образовани. Баща му е завършил висша полицейска школа. Стефан Симеонов завършва гимназия по врме на Първата световна война. Приет е във военното училище и като млад юнкер воюва на фронта до края на войната. Попада в плен и след сключването на Ньойския мирен договор е освободен и демобилизиран.
След връщането си от плен е почти две години безработен. Започва да чете карл Маркс и се увлича от социалистическите идеи. Когато решава да стане полицай се отказва от тях. Оженва се за Николина Илиева. Тя е учителка. Имат син и дъщеря - Вихър и Олга.
През 1921 г. започва работа като домакин - възпитател в русенското сиропиталище за сираци, чиито бащи са загинали във войните. Там работи 18 години.
От 1923 г. е активен член на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Работи заедно със Слави Алексиев, Иван Хаджииванов, Стефан Боздуганов и др. за свободата на поробена Добруджа.
През 1939 г. Симеонов неочаквано постъпва на служба в полицията. През 1940 г. той вече е полицейски комендант на Русе. Отначало е лоялен и толерантен. Установява контакт с гражданите. Опитва се да ги включи в регулирането на обществения ред. Призовава полицаите да не бъдат брутални, а внимателни и любезни с гражданите. Да не допускат произволи и да действат в рамките на закона.
Стефан Симеонов се отдава изцяло на на осигуряване на вътрешния ред и сигурност на страната. Спечелва доверието на висшите си началници и през лятото на 1941 г. е изпратен за Областен полицейски началник в Скопие. В Македония той се изправя срещу големи трудности. В Русе обстановката е относително спокойна, но в Скопие положението е сложно.
При тази напрегната обстановка настъпва обрат в мислите и действията на Симеонов. Той става нетърпим и груб.

>

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню